Зала на славата

Борис Ангелушев

1902 – 1966

Роден на 25 октомври 1902 в Пловдив. Спечелва конкурс по история на изкуството и заминава за Германия, където от 1922 до 1928 следва „Приложна графика” при професорите Ф. Шпигел и Х. Майг. В периода 1926 – 1933 е един от най-активните художници антифашисти, който под псевдонима Бруно Фук, сътрудничи на немския прогресивен печат. Илюстрира „Арбайте Илюстрирте Цайтунг”, излизащо в огромен тираж и на няколко езика. Създава множество сатирични рисунки и карикатури, изобличаващи хитлеризма. След принудителното напускане на Германия през 1933, продължава да сътрудничи на немски антифашистки издания, излизащи в Швейцария и Чехия.

От 1935 г. е член на Дружеството на новите художници (по-късно Съюз на българските художници).

Работи активно в областта на оформлението на книгата и илюстрацията („Тихият Дон”, М. Шолохов 1937 – 1939; „Моторни песни”, Н. Вапцаров 1940) и множество други, предимно като сътрудник на издателство „Хемус”. Творчеството му поставя начало на нов стил и възглед при оформлението на книгата. Създава внушителна серия от политически и сатирични рисунки, множество карикатури в сътрудничество на левия и, впоследствие, официален печат, както и самостоятелни цикли от рисунки, посветени на Отечествената война, бригадирското движение, Румъния. Същевременно работи и в областта на живописта и е автор на популярните и до днес „Аспаруховата конница минава Дунава” (1937-39) и „Обесването на Васил Левски” (1942).

Борис Ангелушев има особено големи заслуги за създаването на жанра на политическия плакат. След 1950 г. рисува проектите за релефите на паметника на Съветската армия в София. Отдава се на своята страст – изкуството на книгата: илюстрация, оформление, шрифт („Септември”, Г. Милев; „Снаха”, Г. Караславов; „Приказки”, Андерсен; „Чичо Томовата колиба”, Х.Б. Стоу; „Бай Ганьо”, А. Константинов; „Немили-недраги”, Ив. Вазов и много други). Автор е на редица нови шрифтове и утвърждава концепцията за цялостното въздействие на илюстрации, оформление и шрифт.

Награди: носител на ордените „Кирил и Методий” І ст., „9 септември”, „Народна република България” І ст.; „Георги Димитров”, двукратен лауреат на Димитровска награда. Получава званието „народен художник” – 1962.

В чест на Борис Ангелушев и като признание за неговия принос в изкуството на книгата, Съюзът на българските художници учредява през 1968 г. награда за високи постижения в тази област, носеща неговото име.

Илия Бешков

1901 – 1958

Роден на 24 юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско.
1918 – 1920 г. – следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
1920 – 1921 г. – учителства в Долни Дъбник.
1921 -1926 г. – завършва Националната художествена академия, специалност „Живопис” при проф. Никола Маринов.

Работи в областта на живописта, рисунката, графиката, карикатурата и илюстрацията. Писател и педагог – един от най-забележителните български творци в 20 век.

Цяло поколение графици и илюстратори са повлияни от страстното преподаване на професора по илюстрация и композиция в Националната художествена академия. Бешков е оставил публицистични образци, които са трудно достижими дори за изявени и доказани творци на словото. Неговите лекции са се помнили, някои са били записвани, а част от тях излязоха в отделни сборници – “Словото на Бешков”, 1966 г., и допълнено издание от 1974 г. След смъртта на Илия Бешков на практика излиза почти всичко, което той е творил – над 10 албума с рисунки, есета, биографии. Съдействайки на Филип Кутев, Илия Бешков има значителни заслуги за издирването и запазването на автентични фолклорни образци.

Творческата му кариера започва със сатирични рисунки и карикатури. В периода 1922 -1923 г. печата карикатури в сп. “Маскарад”, “Див дядо”, “Българан”, “Стършел”, “Вик”; илюстрира изданията на “Т.Ф. Чипев” и “Хемус”. Арестуван е веднъж за участие в Юнското въстание 1923 г. и отново след априлските събития от 1925 г. От 1925 г. сътрудничи на в. “Пладне” и редица други издания. От 1930 г. е член на дружеството “Родно изкуство”. През 1936 г. създава цикъла “Испанска хроника”. От 1945 г . преподава в Художествената академия вечерен акт, рисуване, илюстрация и оформление на книгата. От 1953 г. е редовен професор в Художествената академия и завежда катедра “Графика” до края на живота си.

В негова чест откритата през 1979 година градска художествена галерия в Плевен носи името му. ХГ „Илия Бешков” съхранява 1 213 произведения на автора. Набавянето им е ставало поетапно – чрез фонд “13 века България” и сина на Бешков, Александър. По повод 100-годишнината от рождението на художника, ХГ „Илия Бешков” организира пет изложби с рисунки на Бешков в рамките на няколко месеца: в София – в НДК и СБХ “Шипка” 6 – с около 800 произведения, в родния му град Долни Дъбник, в Севлиево и в Плевен.

Александър Денков

1925 – 1972

Роден на 15 септември 1925 в Прага. От 1943 до 1946 следва „Живопис” в класа на проф. Борис Митов в Националната художествена академия.

Работи активно в областта на илюстрацията и оформлението на детската книга, сътрудничи на множество вестници и списания, създава нов тип „весела книжка” за деца, илюстрира научно-фантастична литература. Оформя поредиците: „Приключения и научна фантастика”, „Библиотека за морето”, „Морета, брегове и хора”, автор на огромно количество научни рисунки в това число и на проекти за водолазни костюми. Създава и първия български анимационен филм „Малкият крадец” (1945). 
Сред най-прочутите му произведения са сериите илюстрации към книгите „Литовски приказки” (1967), „Мъдростта на древните митове”, „Имало едно време” от Ангел Каралийчев (1968), „Илиада” (1969), „Български народни приказки”, Ангел Каралийчев, „Белият зъб”, Дж. Лондон, „Трафалгар”, Перес-Галдос, „Севилската клопка”, Я. Свет (1970 – 1972). Художник-сценограф на първите постановки на „Железният светилник” и „Преспанските камбани” в театъра на армията (1957), художник-постановчик на филмите „Слънцето и сянката”, „Звезди” (1958), „Бягаща по вълните”, „Петимата от Моби Дик (1967) и др.

Един от първите ентусиасти на пещерното дело и подводния спорт в България. Осъществява най-дълбокото дотогава спускане (на 62 м), помага за създаването на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и в първия български експеримент с подводна лаборатория – „Шелф 1”.

Ретроспективни изложби: 1983 – СБХ „Шипка” 6, София; 2003 – Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, София.

Награди: Първият носител на голямата награда на СБХ за принос в областта на илюстрацията в чест на Борис Ангелушев – 1968; получава награди от Международния панаир на книгата в Лайпциг, Германия – 1972, 1977, както и ордена „Кирил и Методий” ІІ ст.

Васил Йончев

1916 – 1985

1916 – роден на 22 ноември в Арбанаси.
1935–1940 – студент по живопис в Художествената академия при проф. Борис Митов.
1944 – член на СБХ.
1944–1945 – учител по рисуване, Пловдив.
1945 – художник в “Народно кооперативно издателство”.
1954–1955 – художник на списание “Наша родина”.
1955–1966 – художник на издателство “Народна култура”.
1962–1966 – преподавател по шрифт в Национална художествена академия, София
1966–1971 – доцент в катедра “Оформление на книгата и шрифт”, Национална художествена академия, София.
1972–1982 – професор в катедра “Оформление на книгата и шрифт”, Национална художествена академия, София.
1983 – доктор на изкуствознанието.

Илюстратор и оформител на книги. Теоретически трудове за изкуството на шрифта и книгата: 1965 – “Шрифтът през вековете”. 1977 – “Книгата през вековете”. 1982 – “Древен и съвременен български шрифт”. 1997 – “Азбуката от Плиска, Кирилицата и Глаголицата”, посмъртно.

Награди: 1959 – сребърен медал от Международната изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг. 1966 – специална награда от конкурса “Най-добра българска книга” (за “Шрифтът през вековете”). 1967 – златен медал от Международната изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг (за “Шрифтът през вековете”). 1968 – международна награда “Гутенберг” на кмета на град Лайпциг от Международната изложба на изкуството на книгата (IBA). 1970 – сребърен медал от Международната изложба на книгата, Москва. 1971 – златен медал от Международната изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг (за “Шрифтът през вековете”). 1977 – златен медал от Международната изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг (за “Книгата през вековете”), специална награда за най-добра книга от Националния конкурс за дизайн и полиграфическа изработка. 1978 – специална награда за критика и изкуствознание на СБХ (за “Книгата през вековете”). 1982 – златен медал от Международната изложба на изкуството на книгата (IBA) – Лайпциг (за “Древен и съвременен български шрифт”), специална награда на СБХ за високи постижения в илюстрацията и оформлението. 1983 – специална награда на СБХ за високи постижения в изкуството на българската книга и илюстрацията.

Олга Йончева

1919 – 1989

Родена на 12 юли 1919 г. в София. 1943 – завършва Държавната художествена академия, специалност “Сценография” при проф. Иван Пенков. Работи в областта на българското графично изкуство – изкуство на книгата и шрифта. Художник с изключителни авторски проекти за български и латински наборен шрифт.

1962–1988 – участия в националните изложби на илюстрацията и изкуството на книгата.

Награди: 1962 – първа награда, конкурс за нови наборни шрифтове.1968 – втора награда на СБХ – Първа национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, за проект за наборен шрифт. 1969 – първа награда на СБХ – Втора национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, за проект за наборен шрифт. 1970 – първа награда на СБХ – Трета национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, за проект за наборен шрифт. 1972 – първа награда на СБХ – Четвърта национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, за проект за наборен шрифт. 1974 – трета награда на СБХ – Пета национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, за проект за наборен шрифт. 1976 – трета награда на СБХ – Шеста национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, за проект за наборен шрифт. 1978 – специална награда на СБХ за най-високи постижения в областта на художествените и наборните шрифтове на името на Борис Ангелушев от Националната изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга.

Стефан Кънчев

1915 – 2001

Роден на 6 август 1915 в Калофер в семейството на зографа Кирил Кънчев. Завършва немска филология, а през 1945 г. и Националната художествена академия, специалност „Живопис” при проф. Дечко Узунов. Член на Съюза на българските художници от 1945 година и дългогодишен участник в специализираните държавни комисии по приложна графика

Изключителен майстор, работещ във всички жанрове на графичния дизайн, неговото име присъства в най-авторитетните световни издания и изложения за запазени марки и знаци. 1966 – първа световна изложба на запазената марка, Ню Йорк; 1970 – най-широко представения автор в албума на най-добрите запазени марки в света. Стефан Кънчев е не само автор на знака на БНТ, но и основоположник на телевизионната графика у нас. Огромен е приносът му и в областта на шрифта и филателната графика.

Участия: неговите произведения са акцент в първата специализирана национална изложба на запазената марка (1971), както и във всички общи художествени изложби на приложната графика в периода 1978 – 1996, в редица международни изложения и в представителни изложби на българската приложна графика по света (САЩ, Варшава, Берлин, Будапеща, Москва).

Самостоятелна изложби: 1985, 1995 – СБХ „Шипка” 6, София – голяма ретроспективна изложба, експонирана на 3 етажа; 1995 – Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”; 2005 – галерия „Академия”, НХА, изложба-дарение.

Награди: носител на много награди от български и международни изложби и конкурси, нееднократен носител на голямата награда на СБХ „Ал. Жендов” за принос в приложната графика. Награден с всички степени на ордена „Кирил и Методий”, а също така и с най-високото държавно отличие- орден „Народна република България”.

През 2004 година семейството на Стефан Кънчев дари на Националната художествена академия в София целия личен архив на художника. Благодарение на този изключително щедър акт музеят на НХА пази най-голямата в света сбирка от оригинални произведения на големия майстор на графичния дизайн.

Иван Кьосев

1933 – 1999

Роден на 5 февруари 1933 в Бургас. През 1957 завършва Националната художествена академия, специалност „Илюстрация” в класа на проф. Илия Бешков. Член на СБХ от 1959 година; член на ръководството на секция „Графика и илюстрация”; член на Управителния съвет на СБХ. Художник в държавните издателства „Септември” и „Свят”.

Внушителното количество негови реализации в областта на илюстрацията, графичния дизайн на книгата и библиотечните оформления в най-различни жанрове (класика, детска литература, поезия, публицистика, мемоаристика и т.н.) са ненадминати по своето професионално майсторство, тематичен обхват, графична изобрететелност, оригиналност, ерудиция, неповторим изследователски подход, способност за художествено превъплъщение и илюстраторска рефлексия.

Участия: негови произведения са представяни във всички значими национални изложби на илюстрацията и изкуството на българската книга и в редица международни изложения на илюстрацията (Лайпциг, Болоня, Братислава, Белград) и в представителни изложби на българското изкуство по света.

През 1983 г. има самостоятелна изложба в СБХ „Шипка” 6, София.

Награди: 1965 – златен медал от международната изложба на книгата – Лайпциг, Германия; редица награди за илюстрация от Националната изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга. Носител на почетната годишна награда на СБХ „Борис Ангелушев” за високи постижения в илюстрацията (1969, 1976). Награден през 1975 г. с орден „Кирил и Методий” ІІІ ст., а през 1983 г. с орден „Народна република България” ІІ ст.

Христо Нейков

1929 – 1999

Роден на 23 октомври 1929 в София. През 1957 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Илюстрация” в класа на проф. Илия Бешков. Член на СБХ от същата година; член на ръководството и секретар на секция „Графика и илюстрация” (1961); заместник председател (1973 – 1985) и председател на СБХ (1985 – 1989); преподавател в НХА, професор по графика и илюстрация, ректор (1983 – 1985).

Работи в областта на литографията, илюстрацията, рисунката с перо, креда, акварел. Произведенията му се отличават със свой стил, експресивна сила и уверена рисунка.

Участия: негови произведения са представяни във всички значими национални общи художествени изложби и националните изложби на рисунката и на илюстрацията и изкуството на българската книга, както и в редица международни изложения на графиката и илюстрацията (Сао Пауло, Любляна, Краков, Баден Баден, Варна, Фредрикстад, Берлин, Болоня, Братислава, Белград); в представителни изложби на българското изкуство по света (Рим, Мексико, Токио, Виена, Атина, Берлин, Москва, Дрезден, Пекин, Вашингтон, Прага и мн. др.)

Самостоятелни изложби: София, Москва, Самоков, Казанлък, Рим, Болоня

Награди: множество награди за постижения в графиката, рисунката и илюстрацията от национални изложби (1974, 1976, 1984 – първа награда от националната изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга; 1975 – специална награда в ОХИ „Поглед през вековете”, Велико Търново и др.); 1953 – лауреат на Световния младежки фестивал, Букурещ; 1975 – наградата “Сребърна клонка” за илюстрациите към книгата „Как се каляваше стоманата”, Москва; носител на почетните годишни награди на СБХ за постижения в илюстрацията „Борис Ангелушев” (1976) и принос в рисунката „Илия Бешков” (1983). Многократно награждаван с държавни ордени и медали, сред които „Кирил и Методий” ІІ ст., „Народна република България” І ст.

Александър Поплилов

1916 – 2001

Роден на 12 май 1916 в град Кула. През 1940 завършва Националната художествена академия, специалност „Декоративно изкуство” при проф. Дечко Узунов. Член на Съюза на българските художници от 1941 г. Дългогодишен член на държавните комисии и съвети; многократно е председателствал и участвал в журита. От 1952 г. е преподавател в НХА – доцент, професор и ректор в периода 1962 – 1966 г. Създател на няколко генерации български плакатисти и художници.

Работи в областта на живописта, акварела, рисунката, плаката, илюстрацията, приложната и изящна графика, карикатурата, оформлението на книгата, шрифта и други жанрове и форми на графичния дизайн.

Александър Поплилов е оформил и илюстрирал повече от 1000 книги. Автор на стотици проекти за пощенски марки. Уреждал е изложбени палати на България в различни световни изложения. Работи активно в областта на илюстрацията и оформлението на детската книга.

Участия: негови произведения са представяни на всички значими национални и общи художествени изложби и конкурси, както и в редица международни изложения и представителни изложби на българското изкуство по света (Москва, Загреб, Милано, Измир, Прага, Стокхолм, Мюнхен и др.)

През 2006 г. в галерия “Академия” на НХА беше показана негова ретроспективна изложба.

Награди: многократно удостояван с различни национални награди; 1959 – награда на СБХ; сребърен медал от Международния панаир на книгата – Лайпциг; почетна грамота за рисунка; специалната награда на СБХ за високи постижения в областта на политическия плакат „Александър Жендов”; 1976 – специалната награда на СБХ “Захари Зограф” за постижения в живописта. Носител на ордените „Кирил и Методий” І ст.; „Червено знаме на труда”, „Народна република България” І ст.

Асен Старейшински

1936 – 1991

Роден на 30 март 1936 г. в София. През 1961 завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат” в класа на проф. Александър Поплилов. От 1968 г. е член на Съюза на българските художници. Дългогодишен член на ръководството, а в периода 1970-1976 секретар, на секция „Приложна графика”; член на Управителния съвет на СБХ; член на Съюза на артистите в България. Последователно е художник в Народния театър, ВИТИЗ, главна дирекция „Български циркове”, държавно издателство „Септември”; Театъра на Българската армия.

Работи предимно в областта на плаката, но също така създава и множество запазени знаци, филателна графика, оформления на книги и илюстрации.

Участия: негови произведения са представяни във всички значими национални изложби и конкурси в областта на плаката и графичния дизайн, както и в редица международни изложения и представителни изложби на българския плакат по света (Прага 1961, Париж 1962, Бразилия 1964-1966, Канада, Кан, Карлови Вари, Тунис 1970, Лондон, Берлин 1971, Варшава, Хавана, Киев, Москва, Алжир; Будапеща 1972, Варшава, Москва 1973, Париж, Бейрут, Ленинград 1974, Тбилиси 1978.

Самостоятелна изложби: 1975 – СБХ „Шипка” 6, София; 1977 – Тбилиси.

Награди: редица награди за плакат от национални младежки изложби (1964, 1968, 1971) и общи художествени изложби „Приложна графика” (1968, 1970); първа награда за илюстрация от националната изложба на илюстрацията и изкуството на балгарската книга (1968); награди за театрален плакат от биеналето на българския театрален плакат – Димитровград (1980, 1982, 1984, 1986); носител на почетната годишна награда на СБХ „Ал. Жендов” за постижения в приложната графика (1974). Награден с орден „Кирил и Методий” ІІІ ст. – 1975, а през 1982 получава званието „заслужил художник”.

През 1992 година Международното триенале на сценичния плакат – София, учредява награда “Асен Старейшински” за млад автор (бронзов плакет, дело на Георги Чапкънов).